С MAG Junior 2022 Aide et Action желае да насърчи изразяването на децата, живеещи в несигурни местообитания, подкрепяни от нашите партньори в Европа: Stea в Румъния, l’Ecole enchantiée във Франция и Médecins du Monde в България.
За да улесним изразяването на децата и способността им да представят себе си, поканихме нашите партньори да проведат уъркшопи на тема « Разкажи ни мечтите си за утрешния ден » с артистичен съпровод по техен избор (режисьор, фотограф, писател, илюстратор, художник на графити и т.н.).
Работите ли като фасилитатор или учител на деца на възраст 8-10 години? Предлагаме ви да проведете семинар за писане по темата. Разкажете ни за мечтите си за утрешния ден, както мечтателите за утрешния ден в Mag Junior.
Румъния – Деца, придружавани от Stea, превръщат професионалното си бъдеще във фотороман.
От 2004 г. насам Stea работи в Сату Маре, Румъния, за социалното и образователното приобщаване на членовете на ромското население на Сату Марел, квартал с несигурно положение в града. Aide et Action придружава Stea в нейните действия от 2018 г. насам.
В продължение на четири месеца децата (Санду, Мадалин, Елисей, Лука, Михаела, Ремус, Зиана, Адриан, Ева, Риана, Ерик, Адриана, Диана, Патрисия, Йоан, Даниела и Фабиан) участваха в седмична работилница, за да разкажат мечтите си за утрешния ден. Бързо се ражда идеята за инсценировка на фотороман. Няколко външни сътрудници дойдоха да подкрепят постоянния екип от преподаватели на Stea. На първо място Мирела Анхелус, педагог в детска градина, която прилага програмата « Стъпка по стъпка », предложи на децата упражнения за позитивно проектиране на бъдещето и за създаване на история. Децата, които също участват в семинари със Stea за представяне на професиите, си представиха себе си в бъдещата си професия. След това, докато работеха върху развитието на творчеството си, актьорът Ромул Морутан ги придружаваше в поставянето и рязането на тяхната история.
Снимките от семинарите в Румъния са направени от Тибор Ягер, а илюстрациите са дело на Силвен Балиери.
Франция – В работилницата Plaisir de lire et d’écrire в гимназията Césaria Evora в Монтрьой (93) децата, придружени от Ecole enchantiée, създават L’Ile de l’égalité.
L’Ecole enchantiée се основава на доброволен и професионален опит в обучението на деца, живеещи в много несигурни условия (бедняшки квартали, скуотове, улици и др.). Ако обучението на децата е от съществено значение, без подготовка или глобална грижа за нуждите на семействата, то твърде често завършва с неуспех. Асоциацията желае да осигури на семействата стабилността на място в града (Монтрьой), за да им даде възможност, като се започне от подхода, насочен към обучението на децата и по-специално към придружаването на юношите в професионален проект, да отделят време за излизане от несигурността. L’Ecole enchantiée оказва подкрепа и в училищата, в които са записани децата, на които оказва подкрепа.
L’Ecole enchantiée и Aide et Action предложиха на деца, които преди това са били записани в клас на UPE2A, да участват в семинар за удоволствието от четенето и писането в гимназията Césaria Evora в Монтрьой. На първо място, от октомври 2021 г. до февруари 2022 г. детската писателка Изабел Рено подаде ръка на г-жа Анин, учителка по френски като втори език (ФВУ), и на Никола Бонер, училищен медиатор в Ecole enchantiée, за провеждане на семинарите. След това авторът на комикси Бехемут, който е и асистент по образование в средното училище « Сезария Евора », придружаваше децата в създаването на илюстрации.
Интервю с Behemut
- Можете ли да се представите накратко?
Преподавател съм в средното училище Cesária Évora и автор на комикси. Участвах в проекта заедно с асоциацията « L’Ecole Enchantiée ».
- Как премина семинарът ви? Как работихте с децата?
Работихме в малки групи по текст, създаден от децата и писателя. Децата се запознаха с рисуването и научиха някои техники. Използвахме диаграми и снимки, намерени в интернет, когато учениците не можеха да си ги представят. Това се отнасяше за някои предмети или животни.
- Какво си спомняте от това преживяване?
Това преживяване ми се стори очарователно. Познавах повечето от учениците, но не чрез художествена дейност. Някои от тях бяха малко нерешителни, други се научиха бързо и показаха страхотни умения за рисуване. Като цяло децата наистина впрегнаха въображението си в работа и аз се гордея с резултата.
- Какво според вас внася артистичният подход в този контекст?
Смятам, че тя позволява изграждането на една вселена. Независимо дали става дума за писане или рисуване, тези две дисциплини наистина развиват въображението на децата.
От 2004 г. насам Stea работи в Сату Маре, Румъния, за социалното и образователното приобщаване на членовете на ромското население на Сату Марел, квартал с несигурно положение в града. Aide et Action придружава Stea в нейните действия от 2018 г. насам.
В продължение на четири месеца децата (Санду, Мадалин, Елисей, Лука, Михаела, Ремус, Зиана, Адриан, Ева, Риана, Ерик, Адриана, Диана, Патрисия, Йоан, Даниела и Фабиан) участваха в седмична работилница, за да разкажат мечтите си за утрешния ден. Бързо се ражда идеята за инсценировка на фотороман. Няколко външни сътрудници дойдоха да подкрепят постоянния екип от преподаватели на Stea. На първо място Мирела Анхелус, педагог в детска градина, която прилага програмата « Стъпка по стъпка », предложи на децата упражнения за позитивно проектиране на бъдещето и за създаване на история. Децата, които също участват в семинари със Stea за представяне на професиите, си представиха себе си в бъдещата си професия. След това, докато работеха върху развитието на творческите си способности, актьорът Ромул Морутан ги придружаваше при поставянето и рязането на тяхната история.
Островът на равенството
В една студена нощ през есента на 2263 г. четиринайсетгодишният Мадара се събужда от странен кошмар. С пресъхнало гърло той става, за да изпие чаша вода. Но когато става от леглото, изненадващо! Студената вода мокри краката му. Той включва нощната си лампа. Подът на стаята му е покрит с тънък слой морска вода! Мадара отива да събуди баща си, пазителя на острова, който спи в съседната каюта. Сивата брада на баща му стърчи от чаршафа, а коремът му се издува от дишането му. Мадара го разтърсва.
– Татко! Татко!
– Какво е то?
– Вижте това! Навсякъде има вода!
Пазачът се облича и двамата излизат от хижата. Те живеят в долната част на острова, която прилича на подводница, защото е под водата. Те познават това място отлично, защото живеят там от самото си раждане. Там живееха и родителите им. Той винаги се осветява с електрически крушки, защото не получава слънчева светлина. Улиците приличат на коридори на кораб. Има контейнерни училища, херметически затворени, както и къщи, които приличат на колиби. Навсякъде земята е покрита с вода. Охранителят е разтревожен. Галактическият остров е проектиран така, че да бъде водонепроницаем, и това никога не се е случвало.
– Трябва да предупредим Влад, водача на острова! » – казва стражът на Мадара.
Мадара никога не се е срещал с Влад, водача на острова, но е чувал за него още като дете. Знае, че притежава велики сили, които са му позволили да въведе ред на острова. Настойникът комуникира с него чрез компютър. Двамата се втурват в машинното отделение, където е инсталиран компютърът.
– Мислиш ли, че Влад ще успее да спре наводнението, татко?
– Със сигурност може, защото има свръхестествени сили. Казват, че може да спре водата само с ръката си.
– Но как така никога не сме виждали това преди?
– Това е традиция на този остров. Откакто е създадена преди двеста години, богатите и бедните никога не са се срещали.
Пет часа сутринта. Денят започва да се разсъмва. Началник Влад, 79-годишен, с бяла коса и златна верижка на врата, се събужда от алармен сигнал. Проверява ролекса на китката си, прибира слуховия си апарат зад ухото и се отправя към офиса си. След това включва компютъра си. На екрана мига съобщение. « Тревога! Предупреждение! Има теч! Островът е залят от вода!
Няма грешка, това съобщение идва от пазителя на острова. Началникът Влад веднага вдига телефона си и се обажда на петимата пилоти от своята подводна армия – диваците нинджа.
– Вземете подводниците си! Ще трябва да евакуираме острова.
След това Влад изпраща съобщение до охраната чрез компютъра:
« Евакуацията трябва да започне. Повтарям: евакуацията трябва да започне. Събудете всички в долната част. »
В машинното отделение охранителят разшифрова съобщението на Влад. После избърсва потта от челото си.
– Трябва да помогна на шеф Влад да организира евакуацията на острова – обяснява той на Мадара. И първо пуснете алармата, за да събудите всички.
– Идвам с теб! » – отговаря Мадара. Трябва да разберем защо…
– Не, отиди на безопасно място в базата на подводницата, сине. Диваците нинджа ще дойдат всеки момент. Трябва да имате място на борда, трябва да сте спасени.
Мадара знае, че няма смисъл да спори с баща си. Той напуска машинното отделение. Но вместо да се отправи към базата на подводницата, той слиза по стълбите до самото дъно на острова. « Трябва да разбера защо островът е наводнен! Ако не успеем да го разберем, ще отидем на друг остров и същото ще се повтори някъде другаде! Какво се случи? »
Когато Мадара стига до последното мазе на острова, в гърба му се чува звук от експлозия. Той се обръща разтревожен и тръгва към шума. Идва от онази кабина в дъното на коридора! Мадара отваря вратата. Кабината е обхваната от пламъци. Миризмата на дим е толкова силна, че той започва да кашля. Група от около десет души го блъска, за да се измъкне. Те са бедни хора, които живеят в мазетата на острова. Мадара разпознава Лукас, дванайсетгодишно момче, което учи в същото училище като него. Мадара го хваща за ръкава.
– Защо го направихте?
– Омръзна ни! » – отговаря Лукас. Не искаме повече богаташи на острова!
– Да, но сега, ако саботираш острова, всички ще се сринем! И не само за богатите!
– Жалко, не ни пука! Това е единственото решение!
Пламъците вече започват да поглъщат кабината. Трябва да бягаме. Мадара се изкачва по стълбите насред паникьосаната тълпа и се отправя към базата на подводницата, където цари ужасна бъркотия. Началник Влад и баща му организират евакуацията. Но портата, която разделя богатите от бедните, е блокирана, а кислородът в контейнерите свършва. Затова трябва да действат бързо. Първите нинджа диваци са пристигнали и тълпата се втурва натам.
Мадара иска да поговори с баща си, но стражът няма време:
– Качвай се в подводницата, сине мой, управлява я шеф Влад! А Влад е най-добрият навигатор, той ще знае как да ви отведе безопасно до друг остров.
И така Мадара се оказва в нинджа дивак, управляван от вожда Влад, насред тълпа непознати. Вътре са натъпкани поне пет хиляди от тях. Бедни и богати се смесват и се виждат за първи път. Всички са шокирани. Богатите откриват тези бедни хора зле облечени, със скъсани панталони, рокли в земни цветове, потници или тениски с дупки. Бедните са изненадани от тези богати хора в тъмни костюми, чиито жени носят полудълги рокли и златни бижута. Някои от богаташите са дошли с домашните си любимци, като този млад мъж със синя жилетка, който държи тигър на каишка. Това плаши бедните. Малка група богаташи са седнали да обядват над чиния с говеждо бургиньон, докато бедните са гладни. Някои започват да протестират. Напрежението нараства.
Междувременно подводницата потъва на дъното на океана, а пред илюминаторите дефилират риби от всички цветове. Но Мадара няма време да се включи в дискусиите или да се възхищава на шоуто: той търси шефа на Влад. Той трябва да говори с него! Разкажете му какво е видял! Мадара отива в пилотската кабина, чука на вратата, но никой не отговаря. Той почуква по-силно. Все още нищо. Той тръгва и избива вратата. Началник Влад е в пилотската кабина и е зает с управлението на подводницата.
– Какво правиш тук? » – извиква той, когато вижда Мадара. Влизането в тази кабина е забранено.
– Нямах избор, в опасност сме, имаме нужда от теб!
– Какво не ти е наред? Защо се тресеш?
– Експлозията е предизвикана от бедните хора! Те искаха да потопят острова!
– Не ви вярвам, не е вярно!
– Да, така е! Един мой приятел ми обясни всичко това. Бедните хора подпалват острова, за да не съществува повече бедността.
– Какво нещастие! – въздъхна шеф Влад. Толкова е тъжно!
– Всички трябва да избягаме! » – казва Мадара. Всички трябва да се съгласим да направим нещо по-справедливо!
В този момент разговорът между шефа на Влад и Мадара е прекъснат от глух удар. Като грохот, като звук от летящи столове. Без съмнение в подводницата е избухнал бунт. Началник Влад се втурва от пилотската кабина. Използвайки магическата си сила, той спира летящ стол, който е на път да удари малко момче в тълпата.
– Скъпи хора – вика вождът Влад, – умолявам ви, спрете всичко! Слушайте ме. Неравенството трябва да спре.
Всички престанете да се карате и го погледнете.
– Защо всички не сме равни? » – крещи жена в тълпата.
– Ще се промени, успокойте се! Има начин всеки да бъде щастлив. Ще възстановим остров, на който бедните и богатите ще бъдат заедно. Децата на богатите и бедните ще ходят в едни и същи училища, няма да бъдат разделяни.
– Ще имаме ли достатъчно храна? » – крещи един старец. Вече не искаме да гладуваме!
– На новия остров всички ще се съберем и ще отгледаме голяма зеленчукова градина. Тогава никой вече няма да е гладен. Всички ще се опознаят и ще бъдат смесени. Всички ще имат еднакво богатство и дори домашни любимци.
Два дни по-късно те пристигат на Екстратерик – голяма верига от острови с форма на охлюв. Има златни пясъчни пътеки, зелени дървета и бели къщички с форма на яйца. Вождът Влад моли жителите да построят голямо училище за всички деца на върха на хълма. В долната част жителите отглеждат зеленчукова градина. Extraterric се превръща в остров, на който жителите вече не гладуват. Вече никой не живее под водата. Хората пътуват с лодки. След смъртта на вожда Влад Мадара става лидер на острова. В деня на избирането му тълпата се събира пред дома му и Мадара говори.
– Скъпи другари, казва той. В миналото правата на богатите и бедните не са били еднакви. Но ви обещавам едно по-хуманно общество без неравенство. На Острова на извънземните всички ще споделят богатството си. Ще създадем общество, с което човечеството ще се гордее!
И така Мадара, под бурни аплодисменти, стана лидер на Екстратерик, който скоро стана известен в целия свят като острова на равенството.
Мечтателите за утрешния ден, създатели на разказа « Островът на равенството » и илюстрациите към него: Мишел КАЛДАР, Исав КАЛИН, Яков КАЛИН, Разван КОМАНЕСКУ, Себастиан КОМАНЕСКУ, Андрей ИЛИЕ, Изабела ЙОНИТА, Муреш ЛАКАТУС, Есмералда САВА, Самуел СИЛАГХ.
Илюстрациите са създадени от деца от средното училище « Сезария Евора » в Монтрьой, придружени от илюстратора Бехемут.
България – Децата от Надежда, придружени от « Лекари на света », създават графитите на надеждата.
Работилниците, предложени от художниците, за да допринесат за MAG Junior, са част от проекта « Power » на Médecins du Monde България, изпълняван в партньорство с Aide et Action и с подкрепата на Мегахим АД и община Сливен.
В сътрудничество с организацията « Лекари на света » в България фондация « Визия » покани четирима известни художници: Точка Спот, Маус, Кокичан и Алекси Иванов, да работят заедно с нас за подобряване на градската среда в квартал « Надежда » в град Сливен. Целта на тази пряка намеса е да събуди въображението, мечтите и творческото чувство на децата от района, много от които живеят в голяма бедност.
Много семейства нямат достъп до питейна вода и електричество, улиците се превръщат в кал при дъжд, а през зимата много хора не могат да отопляват домовете си. Децата не ходят редовно на училище, а в квартала няма детски площадки или зелени площи. Самият квартал е изолиран от останалата част на града с бетонна стена и има само два входа: пешеходен подлез и улица, водеща към оживен булевард. Това допълнително допринася за символичната маргинализация на жителите му. Ето защо проектът има за цел да даде надежда и да подобри условията на живот на най-уязвимите, като преобрази средата и предложи семинари за деца и юноши. По този начин, чрез изкуството, те могат да развият своето виждане за света и да видят, че е възможно по-добро бъдеще.
Интервю с Деляна Ангелова, ръководител на проекта, съосновател на колектива Visionary
- Как преминаха семинарите? Как работихте с децата?
Бях впечатлена от удивлението на децата от видеоклиповете, които гледахме, за мащабна живопис – стенописи и улично изкуство. Надявам се, че промяната, която постигаме с този проект, ще им покаже как уличното изкуство може да бъде трансформиращо.
- Какво ще си вземете от това преживяване?
Малко тъга и много надежда. Не мислех, че ще се сблъскаме с такова предизвикателство, за да отключим въображението на някои деца, и това ме натъжи. След семинарите обаче мисля, че има надежда за развитие на визуалното усещане на децата, за освобождаване на въображението им и за сбъдване на мечтите им. Най-силното преживяване за мен беше разходката из квартала. За първи път виждах толкова беден квартал отблизо. Със сигурност ще го запомня.
- Какво ви носи творческият процес в този контекст?
Свобода. Смятам, че изкуството, поставено в социалния контекст на квартала, ви дава свободата да експериментирате и да прилагате сравнително гъвкав подход към работата с деца и млади хора. Има безкрайно много посоки, в които може да се поеме в зависимост от това как реагират в процеса. Ако дадена идея не проработи, тя може да бъде адаптирана или заменена незабавно. Една идея може да бъде предложена и на децата, за да я интерпретират по свой начин, което прави процеса още по-красив.
По време на първата фаза на проекта (февруари-март 2022 г.) организирахме творчески работилници, в които деца от различни възрасти рисуваха, гледаха късометражни анимационни филми, научиха различни техники за рисуване и споделиха с художниците какво харесват и за какво мечтаят.
Втората стъпка беше да се боядиса метрото, което е основна артерия в квартала и го свързва с останалата част на града. В края на май 2022 г. художниците, в сътрудничество с жителите на Hope, освежават 62-метровия тунел и го превръщат в истинска градска галерия със съвременни стенописи, вдъхновени от работилниците с децата. Тунелът ще бъде открит на 1 юни 2022 г.
Проектът има за цел да промени нагласите на самите жители, както и на останалата част от населението на Сливен, за да се пребори със стереотипите. Поради това участието на публичните органи е от голямо значение.
За да следите новините за семинарите в България и откриването на тунела на 1 юни 2022 г., кликнете тук.
Тези снимки са направени от Лина Кривошиева и Мила Чернева.